Въпроси от практиката по искане за временна мярка „спиране на процедурата“

Временната мярка „спиране на процедурата“ е извънредна мярка, която може да се иска в производство по обжалване и се налага от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията). Определението на КЗК може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС). Презумирайки нарушения в жалбата, с искането за постановяване на временна мярка жалбоподателят цели спиране на действията по възлагането от възложителя като гаранция, че правата му няма да бъдат накърнени до решаването на спора. По своята същност тя е способ по преустановяване на всякакви действия по провеждане на процедурата за обществена поръчка.

Проблеми на правоприлагането по двата въпроса, поставени в тълкувателно дело № 2 от 2018 г. на ОСТК на Върховния касационен съд

Първият въпрос е: погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията.