Учредяване на вещно право на строеж – проблеми на благоустройството, кадастъра и производствата по снабдяване със строителни книжа
Договорът за учредяване на вещно право на строеж (на право на суперфиция) е типичният и най-често срещан способ за придобиване на вещно право на строеж. Макар в действащото ни законодателство вещното право на строеж да е изрично уредено като самостоятелен вид ограничено вещно право, а договорът за учредяването му да е изрично признат от закона като възможен източник на такъв вид ограничено вещно право (чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността – ЗСоб), прегледът на законодателството сочи, че коментираният вид договор (този за учредяване право на суперфиция) не е нормативно уреден от гледище на реквизити с необходимата подробност и детайлизираност.
Съдебна практика на ВКС в материята на правото на строеж
Превръща ли се земята в обща част по естеството си в смисъла на чл. 38 ЗС, защото съставлява „покрив“ на подземното строителство, в случаите, когато земята не е прехвърлена на отделните етажни собственици?
Практически разрешения в правните спорове за придобиване по давност на държавни и общински имоти
Въпросът относно възможността за придобиване по давност на държавни и общински имоти е разрешаван различно през годините от нашия законодател. Текстът на нормата на чл. 86 от Закона за собствеността (ЗС) в предходната си отменена редакция предвиждаше обща забрана за придобиване по давност на държавни или общински имоти. С промените в ЗС, обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., текстът на чл. 86 ЗС е изменен, като забраната отпада и вече се допуска възможността за придобиване по давност на имоти – частна държавна и частна общинска собственост.
Неизбежната отбрана като основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК): „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен“. Алинея 3 на същия член гласи: „С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това“. С въпроса за вината на единия от съпрузите е свързана и разпоредбата на чл. 52, ал. 2 СК: „Призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг“.
Правно положение на непълнолетната майка в светлината на измененията в Семейния кодекс от 22.12.2023 г.
Повод за написване на настоящия материал е отмяната на чл. 6, ал. 2 от Семейния кодекс, с която отпадна възможността за сключване на брак от лица, навършили 16 г. Тази промяна в законодателството поражда определени проблеми във връзка с практическото си приложение и с други правни норми и институти, които пък от своя страна са свързани, разбира се, със социални явления и житейски съдби. В статията се стремя да разгледам тези проблеми, тяхното развитие в изминалото от отмяната време, както и възможностите за преодоляването им, и причините, наложили тази отмяна.